„ПЕЧАЛЬ ОПУСТОШЁННОЙ, ЗАТИХАЮЩЕЙ ДУШИ...”
Валериан Валерианович Бородаевский (1874-1923 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ТЪГА ОПУСТОШИТЕЛНА В ЗАТИХВАЩА ДУША
Тъга опустошителна в затихваща душа,
където светлината в гъсталак върти топор.
Приведени докрая коленете са сега,
широка е усмивката, замръзнал, мътен взор.
Прегърнал бих, простил бих, приласкал бих ножа впит,
с презрителна любов дарявам враговете...
Тъй Цезар, повален, убит и в смъртен плащ завит,
тържествено прие обителта на боговете.
Ударения
ТЪГА ОПУСТОШИТЕЛНА В ЗАТИХВАЩА ДУША
Тъга́ опустоши́телна в зати́хвашта душа́,
къде́то светлина́та в гъстала́к върти́ топо́р.
Приве́дени докра́я колене́те са сега́,
широ́ка е усми́вката, замръ́знал, мъ́тен взо́р.
Прегъ́рнал бих, прости́л бих, приласка́л бих но́жа впи́т,
с презри́телна любо́в даря́вам врагове́те...
Тъй Це́зар, повале́н, уби́т и в смъ́ртен пла́шт зави́т,
търже́ствено прие́ обителта́ на богове́те.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Валериан Бородаевский
ПЕЧАЛЬ ОПУСТОШЁННОЙ, ЗАТИХАЮЩЕЙ ДУШИ...
Печаль опустошённой, затихающей души,
Где свет, словно в чаще, что расчистил топор.
Склонённые колени у последней межи,
Широкая улыбка, туманный взор.
Обнять, простить хотелось бы, обласкать ножи убийц,
Презрительной любовью одарить врагов: –
Так Цезарь, в плащ закутанный, поверженный ниц,
Торжественно вступал в обитель богов.
1909 г.
---------------
Руският поет и публицист Валериан Бородаевски (Валериан Валерианович Бородаевский) е роден на 12/24 декември 1874 г. в с. Кшен, Курска губерния. Потомък е на дворянски род. Завършва Минния институт в Петербург (1900 г.). Работи като инженер, инспектор и чиновник в минни предприятия в Донбас, Пабяница, Самара, Киев и Курск. През 1909 г. създава издателство „Ори”. Автор е на стихосбирките „Страстные свечи: Стансы” (1909 г.), „Стихотворения: Элегии. Оды. Идиллии” (1909 г.) и „Уединённый дол” (1914 г.). Активен член е на Съюза на поетите в Курск (1920 г.). Умира на 16 май 1923 г. в гр. Курск.